Поне - 66 избрани и нови стихотворения

Преди дни прочетох "Чистилище"/1992/на поетесата Валентина Радинска.От години я въприемам като талантлива поетеса, която не натрапва себе си и творчеството си. Нещо повече тя сякаш стои настрана от читателя, по скоро наблюдавайки го. В същото време добре познава психиката на днешното ни общество, ако така мога да се изразя.И за да потвърдя тези си думи ще добавя само първия стих от стихотворението й "Чистилище":
Тук съм, Господи-ето ме. Плача над гроба ти празен.
Не за себе си плача, не за себе си моля любов...
Виж ни - дрипави парии, задушени от гняв и омраза,
виж ни - жалки пигмеи: за ближния ходим на лов!
Всеки мислещ човек дълго ще носи в главата си последните думи от този цитат. И не само това. Той ще се пита, нима поетесата интуитивно е прозряла бъдещите дни на своя народ. Някои могат да кажат, че мисълта й е условна, други, че е поетична фантазия. Но животът доказва мисълта на Валентина Радинска, че днешният човек е тръгнал на лов: за хора, за пари, за постове и власт.Аз обаче задавам въпрос, след всички тези мисли остава ли човек? Това могат да кажат читателите, които се срещат с творчеството на една от най-добрите ни съвременни поетеси. Накрая бих завършила с думите:Прекрасно е, когато откриеш в един поет мисли, които ти допадат и сякаш стават твои,живееш с творчеството на един поет.