Поетично измерение

Пак люлякът напира край реката
и пак нагизден в изумрудено зелено.
Животът пак вселил се е в листата
и тръпне пак плътта им обновена.

Пак люлякова нежност ме спохожда
и пак тревожност е това цъфтене.
И пак във цвят на люляк се опложда
надеждата, зимувала у мене.