Поезия

Но аз, чиято душа обмисля
всички сили на света,
където противоположните и абсурдните неща ме следват,
минута след минута, емоция след емоция
в това синкопно отражение -
аз, празното огнище на всички реалности,
фантомът, свързан с всичките усещания,
аз, абстрактният и проектираната сянка на екрана,
аз, тъжната жена на всичко легитимна,
аз, който страдам да бъда аз чрез всичкото това,
подобно на жадния, неутолен от никаква вода.