Поезията на Даниела Найберг предлага деликатни отражения – на времена и пространства. Поезия, която наблюдава света с тиха, утешителна вдълбоченост.

Но няма как да бъде измамен погледът на този, който е изкатерил планината. Защото е вдишал от същността ѝ. Тези стихотворения знаят за трансцендентното, тихомълком спотайващо се наоколо ни – шума на вълните, параклиса, чая, снега, улиците без изход, децата. Всичко е знак.

Ина Иванова

-----------------
Даниела Найберг е с докторска степен по етнохореология от Института за изследване на изкуствата – БАН. Възпитаник е на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва българска филология, философия и културология (1988-1997). Специализира фолклористика.

Пише статии, есета и стихотворения. Има публикации в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Любослов“, „Отвъд кориците“ и други издания.
Автор е на стихосбирките: „Мирис на вода“ (2005/2004); „Последната неделя на септември“ (2011); „В ухото на раковината“ (2016); „Избрах да запиша“ (2018) – „Издателско Ателие Аб“; „Ако е стих“ (2021), Издателство „Лексикон“. През 2020 в екип с джаз-китариста Людмил Крумов, художничката Мария Апостолова и редактора Ирен Петрова подготвя музикално-поетичния албум „В града на спасението“ (Filmabee).

Монографичното й изследване „Съставът за народни танци като културно явление в България“ („Марс 09“) е издадено след спечелен конкурс на Министерството на културата (2011) и е подкрепено допълнително от любители на българската култура в САЩ.

Основател е на „Глаголницата“ (от 2014 г.) – Обществото за поезия и литературна проза при Българския културен център в Сиатъл. Носител е на наградата на BgFACE (Bulgarian Foundation for Arts, Culture, and Education) – статуетка на скулптура Брони Ликоманов за популяризиране на българския език, литература и култура в САЩ (2022).