Огюст Дозон „Неиздавани български народни песни“;
Леополд Гайтлер „Поетически традиции на траките и българите“

Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата „Веда Словена“. Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях – и двамата от самото начало са обявени за „поддръжници“,което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон – и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни – няма как да бъде премълчан (въпреки че далеч не е сред фаворитите на пишещите и анализиращите онзи период от българското развитие), то Леополд Гайтлер твърдо е сложен в графата „и други“.

Второто нещо, което сродява двамата чужденци, е фактът, че те ни поднасят един поглед отвън, образно казано – през прозореца, към българската фолклорна култура. Вярно е, че французинът Дозон е две години консул (или по-скоро вицеконсул) в Пловдив, вярно е също, че чехът Гайтлер пътува из Македония, но никой от тях не се ангажира пряко нито като събирач, нито като изследовател на нашето фолклорно богатство.

От трета страна, насочванията им към българския фолклор са по-скоро епизодични, макар Дозон да публикува сборници и със сръбски и албански фолклорни творби, т.е. фолклористичните му интереси са явно изразени, а Гайтлер да се изявява като българист медиевист, но пък не се занимава иначе с фолклористична проблематика. С други думи, конкретните публикации и на двамата, предмет на настоящото издание, са по-скоро изключение в техния творчески път, но изключение, което има своето характерно място.