Насилието не е зло. Насилието е средство и често това, което разделя нас, стадото овце, живеещо в малкия си уютен свят, от вълците с чалми и калашник някъде там, са овчарските кучета, използващи насилие, за да ни опазят от кошмарите на ада, който се протяга към нас все по-хищно. Както един от най-важните писатели на нашето време, Джордж Оруел, казва: „Хората спят спокойно в леглата си нощем само защото сурови мъже са готови да прилагат насилие от тяхно име“. Много от героите в тази книга са обучени да прилагат насилие в защита на мира и тези, които обичат. Нас – техните семейства, приятели, съседи.

За четири години навъртях около петдесет хиляди кило¬метра и категорично мога да кажа, че забележителностите, които видях, не струват нищо пред човешките истории, с които се срещнах. Нито Акрополът, нито пирамидата Чичен Ица, Червеният площад, нито Заливът на костенурките или Джамията на шейх Зайед могат да ме накарат да се усмихна, когато се насиля да си ги припомня. Но пък хората, които срещнах там – определено.

Нямам никакво намерение, а и право нито да вдъхновявам, нито да съветвам, най-малкото да поучавам някого с тази книга. Тя е просто един пиратски дневник, в който събрах изключителните истории на някои от силните мъже и жени, които срещнах по пътя си, а покрай тях ще прехвърчат и по една или две туристически забележителности, колкото да имате идея къде се случват нещата.

Събитията се стекоха така, че сега ще имам честта да бъда и първият човек, който ще разкаже цялата история за най-важната битка на българската армия в последните седемдесет години. Първата българска победа от Втората световна война насам, изпълнена като по сценарий на американски филм за тюлените. Бърза операция на малък екип от специалните ни сили в Кербала, Ирак, след която „Ню Йорк Таймс“ ще възкликне:

„Посегнеш ли на българин, приготви се да умреш пръв“.

История за шестима мъже, издълбали сами имената си на куршум и изправили се срещу цяла армия, за да спасят другарите си.

Пиратите умират млади. Независимо на каква възраст.