Перфектният начин на живот не е синоним на добрия,
а често негова противоположност.

Как да се научим да бъдем, макар и несъвършени, по-толерантни към другите и към себе си? Как се постига личностно удовлетворение? Как да запазим добрите страни на перфекционизма, без да изоставяме своите мечти? Възможно ли е постигане на равновесие между толерантността към несъвършенствата в себе си и следването на реалистични професионални и лични цели?

В тази книга ще споделя изводите, до които съм стигнал в моята дългогодишна практика като психотерапевт и психоаналитик за осъзнаване и справяне с перфекционизма, който се очертава като един от най-сериозните проблеми за съвременното поколение в активна възраст.

Перфекционистът очаква непрекъснато одобрение, но се притеснява, когато го получи, а се вслушва в неодобрението към себе си, въпреки че дава вид, че не го интересува. Той е в непрекъснато състояние на неодобрение към себе си.

Книгата за перфекционизма идва след текста ми за агресията в семейството и този за тревожността. Разглеждам тези три книги като свързани и допълващи се помежду си.