Книгата представя същността и особеностите на налагащия се през последните десет години нов комуникационен дискурс, белязан от рязкото скъсване със старите навици, обичаи, социални структури, начини на мислене и общуване. Тя разглежда медийната комуникация като обусловена както от промените в обществото, така и от новите комуникационни средства, които то използва, не само за целите на общуване, но и за активно усвояване и управление на действителността.

По този начин се защитава тезата, че чрез развитието на медийната грамотност медийната комуникация става неотменен елемент на образователните програми, насочени към всички възрастови групи. Като прави преглед на ключовите за медийна комуникация идеи и концепции, монографията представя емпирични доказателства за връзката между личния опит при разбирането на света и медийното въздействие, нерядко поставящо тъждество между реална и виртуална среда. Книгата доказва, че тяхното разграничаване задължително минава през формиране и развитие на медийна грамотност, пряко следствие от развитието на медийната педагогика като наука, както и през активното ? прилагане за целите на възпитание, педагогическо взаимодействие, обучение и образование.