„Паяжината на паяка“ е роман за младостта, за съзряването, за копнежите и илюзиите, които хвърлят сянка през целия живот, но и за и за нишките, които невидимо ни обвързват – приятелство, любов, ревност, предателство. В тях героите се лутат като в капан и са неспособни да ги разкъсат, непосилно им е да се освободят.

Книгата проследява съдбата на Диана Славу – жена, която едновременно плаши и очарова с магнетичното си присъствие, – която чрез дневниците си представя спомени и настоящи преживявания, които се преплитат в сложна тъкан, подобна на мрежата, изтъкана от паяк.

Морската тематика в романа е едно от ценните му достойнства. Изключителни по стойност описания на Мангалия и Балчик представят детайлна и изящна картина на Северното Черноморие, в която морето се превръща в жив герой, в самостоятелен персонаж.

„Морето пред мен бе огромно и пусто. Небето бе черно. Вълните идваха забързани, блъскаха се силно в скалистия бряг, образуваха бели пръски пяна, връщаха се със стенания и дръзко се блъскаха отново.“

Този интригуващ роман е едно драматично пътешествие през живота с цялата му красота, но и с всичките му противоречия и няма да остави равнодушен читателя, посегнал към него.