Вдъхновяващ, сложен, балансирани неустоимо апетитен също като класически френски сладкиш. Такъв е дебютният роман на британската авторка Лора Мадлен, чието действие се развива в Париж и се завърта около живота в една прочута сладкарница.

Какво да очаквате от „Парижкият сладкар“

- Завладяваща история за любов, френско сладкарско изкуство и предателство
- Атмосфератана чаровния буржоазен и бохемски Париж в края на Бел епок
- Напрегнато академично разравяне на мистериозни отминали събития и страсти
- Два паралелни разказа в две епохи: Париж 1909 и Кембридж 1988
- Жив, интересен и богат литературен език

Париж 1909. В прочутата сладкарница Клермон случайността среща млад човек с Жан, дъщерята на собственика, и му разкрива свят, за чието съществуване не е подозирал и който безвъзвратно го омагьосва: свят, изпълнен с нежен крем и стопен шоколад, със златист карамел и въздушни сладкиши. Но не само вълшебствата на френското сладкарско изкуство имат съдбовна роля за Гийом дю Фрер. Там младото момче намира и любовта на своя живот.

Кембридж 1988. Почти осемдесет години по-късно докторантка попада на снимка на дядо си като млад заедно с приятелска двойка. „Прости ми“, е изписано с неговия почерк на плика, криещ черно-бялата фотография. Заинтригувана от тайната на дядо си тя се впуска да разбули една история за забранена любов и непростимо предателство. Сериозно препяствие е официалният биограф на дядо й, решен да направи сензация от тази история.

Двата разказа се срещат, за да разкрият края на историята, в която съдбата си знае работата.

--------------

В детството си Лора Мадлен се отдава на професионални актьорски изяви и обучение в театрална школа, но по-късно променя намеренията си и постъпва в „Нюнъм колидж”, Кеймбридж, за да учи английска литература. Автор е на художествена литература и на рецепти, работила е като сладкар в „Доместик слътъри“. Живее в Бристол, но често гостува на семейството си в Девън, похапва сирене и палува със сестра си, авторката на фентъзи романи Луси Хаунсъм.

„На един огромен котлон зърна тенджера с chocolatchaud, горещо какао като онова, което момичето му беше дало предишната седмица. На един от плотовете самотен готвач изрязваше сложни фигури от някакъв бял и ронлив пласт, друг изсипваше тесто на гладка златиста лента. Засмя се възторжено, когато видя как един човек гореше с нажежено желязо яйчен крем и повърхността му стана твърда и чуплива като лед. Едва се удържа да топне пръст в препълнена купа с гъста сладка сметана...“

„На Морис беше възложено да прави бадемови курабии макарон с розова есенция и Ги го умолява, придумва и ласка, докато му беше разрешено да помага. Скоро се успокои от вълнението и успя да постигне концентрация. Сместа беше капризна и можеше да се пропука или разцепи, докато е в пещта, дори заради най-дребна грешка...

...Отмери лилавата течност на миниатюрни капки и я сипа в сместа. Действаше по импулс и същевременно се чувстваше сигурен, все едно първият му учител, мосю Карем, е с него и го насочва. Докато разбъркваше, до носа му достигна опияняващият и сладък аромат, като че идещ от морава, наситен като парфюм, реещ се в нощния въздух. С треперещи ръце шприцова сместа върху тавата на малки окръжности, достатъчно да се получат общо шест бройки, по една за всеки ден, който той и Жан трябваше да преживеят, преди да могат да бъдат заедно до края на живота си.“