"Парижката Света Богородица" е най-известното произведение на Виктор Юго, една от най-четените книги във Франция, преведена на десетки езици. Този изключителен исторически роман, чието действие се развива през 1482 година в Париж, под двете кули на великата катедрала, е роман за любовта, съдбата, архитектурата и политиката и убедително пресъздава средновековния свят в зората на модерната епоха.

Виктор Юго изгражда незабравими персонажи - сред тях са гърбушкото Квазимодо, безнадеждно влюбен в циганката Есмералда, Клод Фроло, свещеникът, измъчван от призрака на собствената си обреченост, Клопен Труйлфу, кралят на просяците, и Луи XI, крал на Франция. Създадено с дълбоко усещане за трагическа ирония, това произведение е въплъщение на изключителното въображение и основната идея в творчеството на Виктор Юго. А тя, както казва Ф. М. Достоевски в предговора към руското издание на романа, е "основната идея на цялото изкуство на деветнайсети век и като художник Виктор Юго е може би първият ѝ предвестник.

Това е идея християнска и високонравствена, а нейната формула е възстановяването на загиващия човек, смазан от гнета на обстоятелствата, от застоя на вековете и обществените предразсъдъци. Това е идеята за оправдаването на унизените и всички отритнати от обществото. Кой не би се досетил, че Квазимодо е олицетворение на угнетения и презрян средновековен френски народ, глух и обезобразен, надарен само със страшна физическа сила, в който накрая се пробужда любовта и жаждата за справедливост, а заедно с тях и съзнанието за своята правда и още неначената, неизчерпаема мощ.