"Панчатантра" е една от знаменитите книги на древноиндийската литература. На нея й било съдено да бъде след Библията най-разпространената книга в света!
Замислена като учебник от наставления и мъдрости за управници, "Панчатантра" бързо преминала границите на своето първоначално предназначение. Всяка от петте книги носи основна идея, съответствуваща на заглавието. Тя би звучала дидактически или като пряк съвет, ако не беше изящното композиционно и художествено майсторство на безименния творец. Защото, колкото и красива да е легендата, тя и до днес не е доказана. Само с няколко стиха във вид на притча или афоризъм се поднася един от законите на Ману. Разказът от стих преминава в проза с развита фабула. Следват вълшебни приказки и битови новели. Понякога потокът на действието така се усложнява, "разказ в разказ" позволява на героите най-добре да се разкрият. И всичко завършва с едно афористично двустишие, което наред с поуката вплита в себе си и намека за съдържанието на следващия разказ.

"Господарю, нищожен е този свят. Като бяг на планински поток е нашата младост. На изгаряща трева прилича остатъкът от живота. Наслажденията са подобни на облачни сенки. Като сънища са връзките, които ни съединяват с децата, приятелите, слугите и жените."
Книга I. Четвърти разказ

Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняка, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон.

От словото се ражда слово,
а името - от имена.
Така и зърното отново,
се ражда от зърна.

Какво е вятърът за вейките зелени?
Щом духне – те се свеждат изведнъж.
А колко дъбове е виждал повалени…
Могъщият се бори само със могъщ!