Разглеждането от някои като трагична кончина на последния бастион от Римската империя, а от други - като закъсняла във времето ликвидация на станал излишен остатък, извършена от една млада и амбициозна супердържава, падането на Константинопол през 1453 г. оставя своя отпечатък върху последвалите столетия.

След краха на Западната римска империя Византия повежда проточила се осем века борба за съществуване, докато, към средата на XV век, император Константин XI се оказва владетел на миниатюрна шепа територии, назовавани империя само по силата на навика. При все това, той разполага с могъщо отбранително средство в лицето на своята столица, Конснтантинопол, чиято система от каменни укрепления е преодолявана само два пъти в цялата си история.

За турците през 1453 година градът представлява узрял за беритба плод, чието завоюване си остава мечта на ислямските армии в течение на векове. Мехмед "Завоевателя" повежда осемдесетхилядна войска и внушително количество обсадна техника срещу един град, защитаван от едва 10 000 души. Независимо от създалите се обстоятелства, той издържа четири месеца, за да падне едва след като турската арлитерия срива неговите стени.

Падането на Константинопол проследява историята на Византия, хронологията на столичната отбранителна система, както и епическата обсада, приключила с разрушаване на крепостните стени и смъртта на последния император, ознаменували рождението на Отоманската империя в напълно разгърната форма.