Очите на живите

Избрано

Новолуние

Луната - това анемично Слънце -
пребледняла от безсъние - скришом
надзърта през услужлив облак.
Като се убеди, че я следи, скри се,
поласкана, в облака.
Не е безразлична към мен - помисли
си мъжът - и обнадежден, зачака
Слънцето.
А Вятърът - влюбен в играта -
прогони облака и Слънцето се сля с
Луната.
И покорена от Слънцето, Луната
потърси сянката на Земята...