Паркър не е добър човек. Не е благороден герой и не иска да бъде. Той е безскрупулен крадец, във вените му вместо кръв тече лед. В играта е само заради себе си. А тази игра е на живот и на смърт и Паркър се стреми да я спечели, каквото и да му струва… стига да не загуби пари или живота си. Морал ли? Той не познава тази дума. Може би навремето е проявявал съчувствие към невинните и към хората, които отстранява от пътя си, но това време отдавна е отминало. Той е опасен за онези, които му изменят, и още по-опасен за всеки, който се опита да го убие.

Паркър се връща в Ню Йорк, за да си разчисти сметките с някои свои бивши съучастници, които са го измамили и са решили, че са го убили. Голяма грешка (за тях)! Сега той жадува за отмъщение и хората, които са го предали, скоро ще осъзнаят, че се намират в света на болката. Той ще продължава да ги преследва, докато поне един от тях не умре. Той не преговаря.

Какво може да постигне човек, когато действа сам срещу могъща престъпна организация?

Всичко, стига да е Паркър, който е като разрушителна стихия.