Новелата "Прокълнатото имане" и романът "Мара", публикувани в тази книга, са всъщност два различни варианта на една и съща тема - главната в творчеството на класика Славич: пагубната роля на парите, на стремежа към богатство, който променя човешката личност и при известни обстоятелства може дори да я унищожи. И ако в новелата авторът изпъстря иначе увлекателното, динамично като в криминален роман повествование с морализаторските си сентенции, то в романа, определен от големия критик Джордже Калинеску като "малък шедьовър", той следва логиката на типичните обстоятелства, представя различните нравствени позиции на героите и оставя читателя сам да направи своите изводи. Всъщност романът "Мара" (1898), замислен като художествен израз на тезата, че тъкмо семейните отношения - любовта, децата, домът, са най-доброто средство за преодоляване на съсловните, етническите и религиозните различия, прераства в един вълнуващ, трагичен разказ за изгасването - под въздействието на жаждата за пари и обогатяване - на най-съкровените човешки чувства.