"Отблясъци и сенки" е роман, близък до религиозния, но същевременно се родее както с магическия реализъм в творчеството на Милорад Павич, така и с реалистичната гротеска в Булгаковия "Майстора и Маргарита" - онази фина граница между фантастиката и философията. Фантастика дотолкова, доколкото нереалното в романа има допир с научната фантастика. Философия, защото задава три екзистенциални въпроса: какво, как и защо.

Какво означава човек да бъде личност в многолицевото еднообразие и да запази своята индивидуалност? Неминуемо се стига до въпросите за добро и зло, тленно и непреходно - двете страни на едно цяло, контролирано от Бог. Засягайки тези теми, авторът се опира на християнството, но не като ритуали и традиции, забулени в мистика, а като живот на вяра и дело.

Как човек да съчетае християнските ценности с реалността, без да се побърка? На помощ идват трите сили - Сънчо, Утро и Демона. Трима наставници, видели и преживели много, които направляват крехкото човечество към неговия възход или падение в масов и личен план.

Защо човек трябва да се занимава с всичко това? Защото съвършенството е на Небето, а пътят към него минава през Ада - в духовен и материален аспект. На помощ идва Сънчо - не онзи, който казва "Лека нощ, деца!"; не онзи от "Пясъчния човек" на Херман Хесе, а онзи, който казва с усмивка: "Аз правя сънища."