В книгата се изследва осигурителният стаж като основна категория в българското задължително обществено осигуряване. Привеждат се доводи, че чрез него се проявява идеята за справедливост и предвидимост в осигуряването. Необходимостта от такава категория не се е зародила в последните десетилетия. Подобни понятия винаги са се използвали за отчитане на приноса на лицата. В съвременното законодателство значението му е съществено - прилага се като обща предпоставка за придобиване на почти всички осигурителни права.

Изследването анализира елементите на осигурителния стаж. Придобиването му изисква упражняване на възмездна трудова дейност, а когато такава не се извършва, се натрупва несъщински стаж. Предлага се ясна дефиниция за осигурителния стаж като период от време, през който се осъществява възмездна трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. Открояват се отделните видове и редът за установяването му. Като основен се определя способът за установяването му с официални удостоверителни документи. Разглежда се цялостно съдебното производство при липса на данни. Систематизират се правилата за изчисляването му.

В заключение авторът представя изводите си за необходимостта да се систематизира и усъвършенства правната уредба. Предлага пълноценно приложение на възможностите, които осигурителният стаж предоставя като категория, подлежаща на количествена диференциация. Той може да бъде използван, за да отрази справедливо осигурителния принос на лицето, но и да се постигнат демографски и други обществено значими цели.

Цвета Попова е асистент в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", доктор по трудово и осигурително право.