В провеждането на Държавното обществено осигуряване вземат участие различни субекти, но само един от тях осмисля съществуването на осигурителната система - осигуреното лице.

Проблемите, свързани с осигурителните вноски, с осигурителния стаж, с осигурителните обезщетения, помощи и пенсии, с осигурителните административни производства и спорове неизменно изискват решаване на въпроса кое лице е осигурено или е било осигурено. Този въпрос има три аспекта: какво значи едно лице да е осигурено: кое лице е задължително осигурено: от кога до кога е осигурено лицето. Особеното е, че той стои с еднаква острота пред законодателя, пред служителите на осигурителния орган, пред осигурителите, пред практикуващите юристи и пред голяма част от гражданите.

Задачата, която си поставя настоящата книга, е първо да изясни понятието за осигурено лице в ДОО, като предложи гледна точка, различна от застъпената в легалното определение. След което да предостави на читателя подробен правен анализ на хипотезите на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване, за да очертае прецизно кои лица подлежат на задължително осигуряване в ДОО. Особено внимание е отделено също така на разнообразните проблеми, свързани с времетраенето на осигуряването. В изследването е използвана актуална съдебна практика и административна практика на НОИ.