Протестите на Орлов мост. Блясъкът в очите на хората. Яростта и надеждата, че политическата класа може да бъде пометена, че същото ще се случи с монополите, с олигарсите... Във вкочаняващия студ на зимните вечери хората се събират отново и отново.

В протяжните и мътни времена на промяната управляващите върхушки, без значение от коя партия, не само разграбиха България, но извършиха нещо още по-страшно. Стотици хиляди изгубиха спестяванията си, домовете си, работата си, изгубиха настоящето и бъдещето си. Виновните се знаеха, но възмездие нямаше. Политическата класа с алчно усърдие превръщаше властта си в пари, но възмездие нямаше. Нямаше и правосъдие.

На този фон Владимир Зарев разказва историята на една изумителна и невъзможна любов. Павел и Юлия са сред водачите на протестиращите. Всеки от тях има своето минало, своите страхове, грехове и мечти. Павел е юрист, спечелил много пари, но изгубил себе си. Юлия се е разделила с мъжа си, търси опора в малката си галерия и грижите по дъщеря си. И искрено вярва в чистия порив на протестите. Постепенно те извървяват пътя един към друг. Любовта им е неистова и нежна, и нараняваща. Всичко рухва, когато Павел споделя най-тъмната си тайна.