Второ преработено издание

Първото издание на "Организационно развитие" беше през 1998 г. Тогава беше налице нуждата от подобен род знания, но в значителна степен тя не беше напълно осъзната от страна на тези, които в една или друга степен трябваше да насочват и подпомагат процеса на организационна промяна. На онзи етап разработването на проблематика по организационно развитие отразяваше преди всичко личните авторски търсения, предизвикателства и научни интереси и даваше израз на натрупани знания и опит от началото на 90-те години.

Издаването на "Организационно развитие" беше резултат и от въвеждането му през 1993 г. като задължителна академична дисциплина в учебния план на специалност Психология и по-специално - на специализацията по Трудова и организационна психология. Впоследствие, организационното развитие стана основен лекционен курс от магистърските програми по Трудова и организационна психология и по Организационно поведение и управление на организацията към катедра "Социална, трудова и педагогическа психология".

Същевременно организационното развитие се утвърди и се наложи като дисциплина, към която интерес проявяват не само психолози, но и социолози и икономисти и това намери израз в учебните планове на съответните специалности. Академичното въвеждане и установяване на дадена област често предшества практиката и консултацията, но в случая на организационното развитие този процес започна да се осъществява почти паралелно. Това беше обусловено както от самата проблематика и съдържание на организационното развитие, така и от нарастващите промени в средата и от изискванията на практиката.

В момента терминът "организационно развитие" придоби неимоверна популярност и се използва широко в мениджърските и консултантските кръгове. Има известна тенденция той да се употребява като "термин-чадър", който обхваща много повече от това, което реално е, и да се прилага дори тогава, когато съществуващата практика не съответства на основните принципи и подходи за организационно развитие. Този етап е неизбежен, тъй като това е констатирано в последните 50 години в страните с утвърдени традиции в организационното развитие и управлението на промяната.