Опасно мълчание

" Изкачваха запъхтени стръмнината към вилата. Алек мъкнеше сака с храната. Отдавна не бяха идвали. Дворът пак трябва да е буренясал. А и ябълките, и прасковите вече са узрели и чакат да бъдат обрани. Децата бяха избрали своя път. И той си помисли за онези отсечки, още неизвървени, които стояха пред него и Маги. Колко бяха дълги само един бог знае, но бяха успоредни като влакови релси. Беше разбрал, че не му е достатъчно да вървят успоредно. Знаеше, че две паралелни прави не могат да се пресекат, но могат да се слеят, ако се доближат."