Преди повече от седем века в степите на Мала Азия, скоро след като монголите свалят селджуките от историческата сцена и мястото им е заето от дузина тюркски княжества, между настъпващите от изток „дръпнати очи“, дошлите от запад рицари тамплиери, опитващите се да оцелеят византийци и легендарните асасини от Аламут започва битка за телата и душите на местното население. Неочаквано тя е спечелена от дервишите-суфии, чиито обители приютяват бягащите от опустошените си села селяни, какъвто е и главният герой на романа – Юнус Емре (1238 – 1328). „Адски огън“ опустошава семейството му и продължава да го изгаря, докато издирва изчезналия си син Исмаил. Подобно на събратята си Руми и Хаджи Бекташ в битката за сърцата на хората Юнус използва най-опасното оръжие – словото. От словото, което посвещава на Възлюбления, лумва огън, чиито пламъци в мерена реч бързо обхващат цяла Анатолия и Румелия, а в следващите векове хора, ангели и риби разпространяват по хиляда негови стихотворения по суша, въздух и вода, за да достигне топлината му и до нас.