Книгата представлява цялостно и актуално научно изследване, посветено на правната същност и особености на действащата правна уредба на ограниченото въззивно обжалване по граждански дела у нас, изградено чрез детайлна характеристика на всичките му основни белези при практическите му проявления в дейността на въззивния съд и страните в производството.

Изложението обхваща всички съществени за материята въпроси, отнасящи се до доказването, позоваването на нови факти и защитни средства, както и промяната на спорния предмет във въззивното производство, ограниченията в обхвата на въззивната дейност и постановяването на въззивното решение. Подробно е анализиран принципът на законност в дейността на въззивния съд, включително във връзка със задължението му служебно да прилага правото на Европейския съюз и обвързващите Република България международни договори, както и да осигури непосредственото приложение на Конституцията и да съобразява актовете на Конституционния съд.

Разгледани са множество общи процесуални институти, като са отчетени спецификите на тяхното прилагане във въззивното производство. Анализирана е относимата задължителна и казуална практика на Върховния касационен съд, както и на други юрисдикции - Конституционен съд, Съд на ЕС, Европейски съд по правата на човека.