Оглеждам се в уличните локви

„Всичко бързо отминава.
Къде ли отива, ако никога
и никъде не пристига.“

Новият поетичен сборник на Палми Ранчев ни повежда по улиците – софийските и тези по света на едно космополитно битие. „Улиците за него отключват онзи сакрален момент – раждането на стихотворението или разказа. Те като че ли са един ескиз, който е квинтесенция и съдържа ДНК-то на този автор, когото ми се иска да нарека „любовник на самотни улици и запустели къщи”, според едно негово заглавие.“

Стихът му разчита преди всичко на вътрешния ритъм, внезапния обрат, острия рефлекс. Книга от една от малкото останали „бели врани” в съвременната българска поезия.