Тази книга е опит за равносметка – не каквато правим в преломни моменти от живота си, а на проект. Проект, подбуден от оглеждания и противоборства на огледални светове. Допускането тук е, че би могло всеки свят да бъде „огледален“, да изпълнява ролята на огледало по отношение на/за някакъв друг свят. Какво би означавало това обаче, ако не е просто метафора? Възможни ли са, и как, оглеждания и противоборства между светове през огледалност, накъде биха отвели тези оглеждания и противоборства? Става дума не за огледала изобщо и тяхната история. Иска ми се да използвам огледалото като метод на изследване на другия и другостта през светове на историята, биографиите, политиката, войната, сънищата, смъртта. Другостта на другия не само като възраст, пол, етнос, раса, класа, религия, идеи и политически възгледи, а като светове на детството и юношеството, младостта, зрелостта и старостта, бъдещето и миналото, Изтока и Запада. Като общности, поколения, култури, цивилизации. Другостта на другия в безкрайността на нейните определения, с които бива изпълнен огледалния образ като „форма на живот“. Безкрайната вселена на привнесената отвън, отвъд другост, умножена в огледални образи-светове, в чиято форма е кодиран прост код, възпроизвеждащ се чрез два погледа – към/от огледалото – в огледалния кръг на репрезентация: Аз → Другият/Другият → Същият.

Андрей Бунджулов