Джон Мейнард Кейнс (1883–1946) е английски икономист, журналист и финансист, известен преди всичко с революционните си икономически теории върху причините за продължителната безработица.

Роден в годината, в която умира Маркс, той със сигурност държи последователите на марксизма на почетно разстояние, предлагайки средство за избавяне на капитализма от може би най-големите му страхове: рецесията и безработицата.

В най-значителното си произведение „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“, публикувано през 1936 г. в най-тежките години на Голямата депресия, Кейнс предписва лекарство срещу икономическата рецесия на базата на субсидирана от правителството политика за пълна заетост. Противно на песимизма у своите съвременници икономисти Кейнс оптимистично заявява: „Няма причина да се примирим с рецесиите и с депресиите! Икономиката – ако се вгледаме в бъдещето – не е изначален проблем на човешката раса.“

Основната идея на Кейнс е проста: когато в икономиката започне свиване, правителството трябва да увеличи бюджетния дефицит, за да поддържа пълна заетост. И това е така, защото частният сектор не инвестира достатъчно. Когато спадне търсенето, фирмите ограничават инвестициите и така се задвижва порочен кръг: по-малко инвестиции, по-малко работни места, по-малко потребление и дори по-малко основания за инвестиции въобще. След определен брой подобни цикли на празен ход икономиката може и да достигне равновесие, но с цената на висока безработица и социална мизерия. По-добре е още от самото начало правителството да поеме нещата в свои ръце и да избегне болката. Най– голямото потвърждение за правотата на кейнсианството е практическото му приложение в САЩ през годините на Голямата депресия при управлението на Ф. Д. Рузвелт.