Облачно (стихове)

Ден

Като мислите зли и невесели,
черен дим се струи от комините,
и студено, и сиво, небето
плаче дъжд в опустели градини.

Уморените хора минават
със лица помъртвели от грижите;
някой нещо там с крясък продава
и талигите в дрямка се движат.

Все така, все така, като в сън,
трополят колела и копита;
някой дрезгаво пее навън
и по калните плочи залита.

Пада мрак. Става тъмно и зло.
Тишина. После куче завива.
През нечистото мътно стъкло
гледаш как вън денят си отива.