В първата книга „Съкровището на богомилите“ разгледахме вярата, надеждите и развитието на богомилите. Поставихме на везните на Библията богомилското учение през вековете и католическата църква с нейните сателитни подражаващи ѝ църкви „дъщери“, като използвахме за арбитър Корана и древните български текстове. На базата на това изследване открихме кои са истинските еретици.

Тази втора книга е продължение на търсенето на истината, като ще задълбочим нашето изследване в разглеждане на различията в поклонението, празниците, символите и ритуалите, които са станали причина тъй наречените богомили и техните наследници - бугри, торбеши, катари, албигойци, съботяни, валденси, хугеноти и лоларди да са били толкова сурово и безмилостно преследвани от католицизма и византийското православие. С какво богомилите и техните наследници са били толкова опасни и неудобни за тези вероизповедания и за светската власт, която са обслужвали? Какви са упреците и доводите, изказани от богомилите против тези официални религии и политически системи на управление?

Богомилите разбраха най-великата небесна мъдрост и я споделиха с целия потънал в мрак свят: Бог не те осъжда за това, че си грешник, Бог те укорява за това, че не желаеш помощ от Него, за да се разделиш с любимите си грехове, чрез които си станал роб на тъмнината! Богът, Който заповяда на светлината да изгрее в тъмнината, те призовава да отвориш очи и да го потърсиш, понеже Той не е далече от теб, скърби за всяка твоя болка и се радва с твоята свята радост.