„Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито „ура" цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане..."

„Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят „Шуми Марица" и сами пригласяха. „Да здравствует навеки България!” – бяха последните думи на графа.”

- В. „Пловдив”, 21,23 септември 1902 г.

„Нека храм-паметникът и издигнатите от нас постройки да послужат като вечен паметник на Царя Освободител, на падналите на бойното поле и положили живота си воини и техните предводители, на тези жертви, които Русия братски безкористно принесе за освобождаването и създаването на родната ни България! Нека шипченският храм-паметник и този музей, който се предвижда към семинарията, да напомнят на младото българско поколение за неговите морални задължения към отечеството и дружеската родствена Русия и да послужат за олицетворение на оная връзка, която трябва навеки да съществува между Русия и България.”

- Из речта на граф Н. П. Игнатиев, произнесена по време на официалния обяд в деня на освещаването на храм-паметника „Рождество Христово" в Шипка (15/28 септември 1902 г.)