Книгата представлява интервю или по-скоро беседа между Ромен Гари и Франсоа Бонди, приятел на автора от детството, в което писателят говори буквално за всичко. Повечето неща се въртят около дипломатическата кариера на Гари (включително в България). По този въпрос споделя любопитни неща. Говори за кариеризма, шантажите и убийственото лицемерие в тези среди (разбира се, нищо изненадващо), което съперничи и на това в киносредите в Холивуд. За аза, издигнат в култ до умопомрачение, за мачизма у мъжете и политиците, за деликатните си лични отношения с Де Гол...

В някои моменти Гари отговаря чисто дипломатично, така че да не каже нищо, в други дори повишава тон (разбирано от реакциите на Бонди). Немалко време отделя и за военно-политическата и икономическата ситуация във Франция, Европа и света, за отношенията между великите световни сили. Особено чувствителен писателят е към темата за майката, за жената и превръщането ѝ в клише. Апелира за един по-женствен, по-християнски свят.

Нещо куриозно, но не и необичайно за поведението на Ромен Гари е, че Нощта ще бъде спокойна всъщност е... измислено интервю, като и въпросите, и отговорите са написани от самия Гари! Франсоа Бонди, журналист, преводач и издател, приятел от детските години, просто се съгласява Гари да използва името му за тази книга. Въпреки мистификацията, тук се срещаме с един разкошен Ромен Гари. До болка и до смях откровен, безпардонен, човечен.

Ромен Гари е роден в Русия през 1914 г. Пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. През 1938 г. е мобилизиран в авиацията. Като пилот в лотарингската ексадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно във Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно - шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. През войната, между две сражения, Гари написва Европейско възпитание, преведена на двайсет и седем езика и отличена с наградата на критиката през 1945 г. За Корените на небето получава Гонкур през 1956 г. След нея написва още 27 романа, есета и мемоари. Като режисьор снима два филма: Птиците умират в Перу (1968 г.) и Kill (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г. Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че той е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях Животът пред теб също е награден с Гонкур през 1975 г.