В новия си роман "Нощта е също слънце" Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни - талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време - времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой.

Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ни - все въпроси, които авторката не просто маркира, а талантливо "разисква" с нас върху 186-те страници на тази книга. И отговорът е винаги един: любовта.

Ако вярвате в това, вие сигурно ще си купите тази книга. А ако сте загубили вяра - тогава задължително си я купете! Ще ви подейства целебно.

"Не е лесно да рисуваш като Пиер Сулаж - черно върху черно. Както и да напишеш такъв роман. Да потънеш до дъното на човешките мрачини, а да се озовеш в клоните на дърво, където се гонят слънчеви зайчета. Но любовта може всичко.

Любовта на Божана към човека - всеки един отделен човек - също може всичко. Може дори да разплаче и такъв "обръгнал" професионален читател като мен. Благодаря ѝ за тези сълзи. А нека литературоведите кажат дали това може да стане без талант.
София Несторова