В произведения като „Нощни разговори край огнището“ за българския читател е скрита огромна ценност и дълбок духовен потенциал защото книгите от жанра „миниатюри от чисти слова“ ни връщат към самите нас, доближавайки ни до хората от реалния живот с реалните му сблъсъци и дилеми. Точно тази прагматична изтънченост на китайския подход към човешките отношения и поведение с неговата парадоксална „нефактичност“ носи спасително послание за българите от ХХІ век: рецепта за всеобщо изцеление на нравите няма, но има път към личното изцеление, и именно то според конфуцианството стои в основата на семейното, а сетне и на държавното благополучие.

Конфуций е наставлявал: „Бъди добър син, добър брат, добър приятел, и ако имаш още сили след посветените на доброто поведение сили, тогава изучавай наука.“ Тази практическа мъдрост е чудно близка до българската народна мъдрост, изразена в поговорки и пословици от векове: не питай учено, питай патило и пр.

В навечерието на националния ни празник Трети март по телевизията писателят Антон Дончев сподели за свой разговор с високопоставено лице от Финландия за опита на тази държава в преодоляване на кризата. Отговорът на финландката е прост и еднозначен: културата на първо място. И този отговор съвпада с отговорите на Уан Юнбин и Лин Ютан за „преодоляването на кризата“ сега и всякога: „Нравствено зрели личности – пише Лин Ютан – с достойнство и самоуважение могат да се създадат единствено чрез образование и култура, и развиване чувството за нравствен порядък чрез възпитание в ритуалите и музиката. Такова разбиране за средствата за постигане на обществен и политически ред е на светлинни години разстояние от ученията на западните икономисти и студентите по политическа наука.“ За конфуцианския мислител „зрелостният изпит за всяка една цивилизация е дали тя ражда добри синове, добри братя, добри съпрузи, добри приятели и добри личности, които притежават деликатна чувствителност и особена загриженост да избягват нараняването чувствата на другите хора“.

Дълбоките корени на съвременната криза в българската душевност и нрави са всъщност заровени в мотивационната психология на нашето човешко поведение. Но точно за това пише и Уан Юнбин: за фалша, за лицемерието, за разнообразните прояви на обладаното от егото неестествено човешко поведение, което стои в основата на личните ни страдания и накърнените ни семейни и обществени взаимоотношения – пише достъпно и красиво, смирено и дълбоко.