Николай II

Свел глава над сантиментален роман, руският цар и върховен главнокомандващ изтрива влагата от очите си. Годината е 1916. Наоколо бушува война, стопява се мощта на хилядолетна империя. В тази сцена се отразява истинският облик на Николай II. Самодържец по принуда, не и по призвание, той е силно привързан към топлината на семейното огнище, суровите изпитания на властта го отблъскват. Безпомощен пред световните катаклизми в началото на XX-то столетие, все повече се поддава на мистичните внушения на любимата си Аликс и на разгулния Распутин. Раздвоен между плахия парламентаризъм и абсолютната монархия, недооценил неудържимите протести, разтърсващи снагата на Свещената Рус, владетелят е заставен да абдикира и с този акт открива пътя на коренен поврат в развитието на човечеството, чиито последици близо век по-късно още не заглъхват. Жестокото убийство в нощта на 16 срещу 17 юли 1918, потресло цивилизования свят, бележи зловещия край на последния представител от династията Романови, несъумял да се издигне на висотата на историческата си мисия.