Не чаках есента

Не ще достигнеш вече оня бряг,
брегът е друг и заливът е друг, и друго
е морето -
ти също си безкрайно, страшно друг.
Ето защо не казвай на морето мое,
на дюните на казвай мои,
на вятъра не казвай мой.
О, разбери, ти вече нищо нямаш.
О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание.