Въпреки напредъка, отбелязан от феминизма, все още има шокиращо голямо презрение към женската анатомия, когато нещата не са твърди, прибрани, пригладени и обезкосмени.
Джесика Валенти

Въпреки прогреса на медицинските науки още от времето на Просвещението, пълната анатомия на клитора е описана за пръв път едва през 1998 г. Защо толкова късно? Дали има нещо общо с факта, че клиторът няма репродуктивни функции и е предимно източник на удоволствие за жените?

Всички имаме въпроси за тази част от тялото ни, за която ни се казва, че не трябва да говорим. Не просто не е възпитано – направо си е грубо! Защо? Половината население на света я притежава. „Нещата, за които не трябва да говорим” разбива остарелите табута и събира истории от цял свят за това какво означава да си жена: първата менструация, първото удоволствие от секса, търсенето на това удоволствие, бременността – дори менопаузата. Притесняват ли се мъжете да правят секс с жена в цикъл? А от други природни функции на тялото, когато то е женско? Ако една жена никога не е изпитвала вагинален оргазъм, това значи ли, че нещо не е наред с нея? Лошо нещо ли е мастурбацията? От забавните гафове, през сериозните въпроси – дори до трагичните истории на момичета, подложени на генитална мутилация – активистката Нимко Али отговаря на всички въпроси, които сме се питали вътрешно, но които не смеем да повторим на глас.

Чели сме монолозите за вагината – дойде време да започнем диалози за вагината. Защото когато става въпрос за нашето цвете, няма такова нещо като прекалена откровеност.