Книгата е резултат от дългогодишните проучвания на видния български медиевист и византолог акад. Димитър Ангелов върху проблема за образуването и развитието на българската народност през вековете. В нея последователно са разгледани възникването и утвърждаването на народността през IX - X в. в трите географски области на Балканския полуостров Мизия, Тракия и Македония. Специално внимание е отделено на отразяването на този процес в терминологията на старобългарските паметници от IX до XIV в.

Проследена е историческата приемственост на българската народност през епохата на османското владичество, намерила израз в запазването на етнотериториалното единство, общия език и материалната и духовната култура. На преден план е изведен процесът на съхраняване на народностното самосъзнание и различните негови изяви. Разгледан е въпросът как е представена историята на българите през споменатата епоха в чуждата историография, като се акцентира и на българския образ в съчиненията на европейски пътешественици, минали през земите на Османската империя в периода XV - XVIII в. Въз основа на анализирания обилен изворов материал от домашен и чужд произход авторът прави оригиналния научен извод, че по същество няма разлика между понятията народност и нация, които служат за обозначаване на българите като етническа категория през вековете.

Книгата ще представлява несъмнен интерес не само за специалисти, но и за по-широк читатели, които се интересуват от нашето минало. Тя е особено актуална днес, когато за пореден път се правят опити за подмяна на научно доказани исторически факти за съдбата на българите през далечни и по-близки времена.