Непознатият - разкази и есета

„Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не катастрофа, а радостна прегръдка. И самотата, меланхолията, случайността в хотелите, дъждът, времето, болката, фалшивият декаданс… - всичко най-после спира.”
Марин Бодаков

-----------------------
Александър Вутимски (1919-1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание „Златорог” още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета – книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му.