Миле Стоич (1955, Драгичина) е изтъкнат босненско-херцеговински поет, есеист и публицист. Завършва славистика в Университета в Сараево. През периода от 1993 до 2005 г. е лектор във Факултета по славистика на Виенския университет, след което се завръща в Сараево, където и днес живее и работи. Автор е на книги с поезия проза, есета, съставител на антологии. Негови книги са преведени н множество европейски езици. Носител е на литературни награди, между които Австрийската държавна награда Buchpremie.

Избраните стихотворения в тази книга са биография на един човек. Би могло да се каже - романизирана биография. Започва почти по флоберовски, сред света, на който всички важни неща отдавна са се случили и чието попътно богатство са книгите и знанията, музиката и меланхолията като форма на цивилизационна зрелост, а завършва в катастрофата и катаклизма на една земя, нашата Босна.
Миленко Йергович

В сърцевината на поезията на Миле Стоич са вечните теми - любов и смърт, родината и мечтата... И още - местата, където се развива действието (защото в тези стихове наистина има действие): пътищата и площадите, улиците и книжарниците, хълмовете и гробищата... И всичко се случва в спомена. Стоич със своята зрелост и жизнен опит ни съобщава, че поезията не е нищо друго освен спомняне, запознаване с някогашния теб самия.
Павле Горанович