На широк път

"Антон Страшимиров винаги е бил неудобен човек. Неудобен и като личност, и като писател. Най-малкото е, че неговото творческо дело затруднява литературния историк, защото не може да се разположи и приключи в един период, в определен идеен и естетически кръг. Суровият реализъм на първите му разкази го свързва с най-характерното ядро на българската проза в края на XX век. Но със същото основание Страшимиров представя и модернизма от началото на века, и документалнонародоведческите търсения по време на войните, и съвършено новия облик на нашето словесно изкуство през 20-те години, когато той създава и романа "Хоро", една от най-зловещите, емоционално въздействащи книги в литературата ни."