Класическата книга на Хърбърт Саймън „Науките за изкуственото“ категорично заявява, че може да има наука не само за природните явления, но и за това, което е изкуствено. Изследвайки общите му черти, включително икономическите системи, фирмите, изкуствения интелект, сложните инженерни проекти и социалните планове, Саймън твърди, че проектираните системи са легитимна област на изследване и обосновава наука за дизайна. В новото издание (книгата е първоначално публикувана през 1996 г.) има нов материал, който отчита напредъка в когнитивната психология и науката за дизайна и потвърждава и разширява основната тези на книгата: физическата символна система има необходимите и достатъчни средства за общо интелигентно действие.

Саймън печели Нобелова награда за икономика през 1978 г. за изследванията си върху процеса на вземане на решения в икономическите организации и наградата „Тюринг“ (смятана от някои хора за еквивалент на Нобеловата награда в компютърните науки) заедно с Алън Нюъл през 1975 г. за приноса им към изкуствения интелект, психологията на човешкото познание и обработката на списъци. „Науките за изкуственото“ показва достъпно и последователно новото в мисленето на Саймън.