Представете си свят, в който по-възрастните се отнасят към младите хора така, че те неизменно са мотивирани, ентусиазирани и готови да съдействат – а не безразлични, гневни, тревожни и претоварени.

Невроучени откриват, че на около десетгодишна възраст мозъкът на детето не само започва да търси социално възнаграждаващи преживявания като гордост, възхищение и уважение, но и става изключително чувствителен към социално отхвърлящи преживявания – например унижение или пренебрегване. Пряко следствие на това е, че младите търсят скрити намеци във всичко, което казваме, за да разберат дали проявяваме неуважение, или се отнасяме с разбиране и внимание. Тази чувствителност продължава до средата на двайсетте години.

Това е само един от фактите, за които става дума в книгата. Именно разбирането им отличава правилния от погрешния подход към младежите и води до ефективни модели на комуникация.

Правилен подход би било например да възприемем „нагласата на наставника“ – стил на общуване, съобразен с потребностите на младите хора. Всеки може да провери колко наистина тя е полезна, като следва няколко изключително резултатни и лесни за усвояване практики: приемане на гледната точка на младите хора (вместо директно отхвърляне), задаване на въпроси (вместо наставления), споделяне на нашите убеждения и цели (вместо очакване, че мислите ни ще бъдат разчетени правилно) и високи изисквания (а не прекомерно обгрижване).

Книгата на д-р Йегър недвусмислено сочи, че този подход намалява широк спектър от поведенчески проблеми: затруднения в училище, нездравословно хранене, стрес, липса на цел, отклонения в психичното здраве и др.