Насъщен глад

Поезията на Нина Ненчева е усвоила като че урока на Маларме, че поезията не се прави с чувства и мисли, а с думи. Дори заглавието на тази стихотворна книга не е обичайния избор на заглавие на някое от най-емблематичните стихотворения в книгата, а образ извлечен чрез мъдър обрат от клиширана фраза, пък била тя и библейски идиом. Заглавие, което разкрива образотворческите механизми на една поетика.

Този широк спектър от смислови нюанси, постигнат чрез неочаквани образни и мисловни обрати, разкрива един поетически сензибилетет, който – ако си послужа с думите на Елиът, казани по повод на Джон Дън – не е дисоцииран, мисъл и образ не враждуват, а се взаимопораждат. Дори когато тази изразна рафинираност е „коварна“, ако си послужа с образ от самата Ненчева поезия, това „коварство“ е любовно.

Рядко българската поезия е говорила на така универсален език за екзистенциалните проблеми на модерния човек, чужд едновременно както на „българските комплекси“, така и на ексцентричните провинциални напъни за „модерност“.

Проф. Светлозар Игов