Основана на множество преводи от ведийски и санскрит, книгата представя идеи за времето на древните индоарии. От нестареещото колело на слънцето, което създава последователността от събития и разпростира мощта си над всички живи същества, през хтоничния неподвластен на сътворяване и разрушаване змей Шеша, или Ананта, обитаващ първичните води, до бог Рудра-Шива, който изгаря с дивия си танц цялото творение, че дори и времето и смъртта, книгата представя посредством древните образи, символи и текстове непознаваемата същност на божеството-време, на неумолимия закон-време. Качени на колесницата на слънцето, обикаляме всички светове върху безкрайните намотки – години, месеци, дни, часове – на змея Шеша и отново преминаваме отвъд тъканта на времето в първичните води. Срещаме Шива – самото време, но и убиеца на времето-смърт. Разхождаме се с хилядите върховни богове Индра-мравки по мраморния под на чудния му дворец. Надникваме с Индра в пещерата на връх Хималаите, за да открием там собствените си ипостаси от предишни творения. Препускаме с жертвения кон, чието тяло е годината, чиито крака са дните и нощите, напред към миналото, назад към бъдещето. Берем плодовете от огромното смокиново дърво-време, додето прозрем:

„Времето отмерва времето,
в което ще се изпълни съдбата дори на съдбата,
в което дори небето ще се приюти в безкрайността –
какво остава за хора като нас?“ (Йогавасищха 1.26.30)