Мъртвият кораб

"Поетите на бъдещето (ако тази страст не изчезне) може би ще приличат на Иван Матанов. Той няма никакви физически недостатъци, които да го тласнат към най-умозрителния занаят. Кармата му също е подозрително нормална. Той е тенисист от състезателна класа. Наблюдавал съм го как играе - като че ли изпълнява поръчение на върховни духовници. Не е бохема. Не е прокълнат несретник. Грижовен глава на семейство, той препитава домочадието си като журналист. Не е от тези, които се изживяват като политически актьори, а от тези пружини, работещи като швейцарски часовници.
Но под тази ризница от обикновена стомана живее не само мечтателно сърце на един рицар, ами и цял поетичен свят, който е по-непроучен от нашия и затова е по-интересен.
И макар че се мисля за негов приятел и съм следил ненатрапчивите му поетични прояви, прочитът на тази антологична книга възбуди у мен изненадата, която някои наричат жажда за живот." (Любомир Левчев)