Миямото Мусаши отраства във време, когато Япония се възстановява след десетилетни размирици. Тъй като мечтае да е самурай, той участва в битката при Секигахара през 1600 г. Опомня се ранен и замаян на бойното поле, сред хиляди мъртви и умиращи. По пътя към дома извършва необмислена постъпка, след която трябва да бяга. Пленява го знаменитият дзен-монах Такуан.

Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново бива заловен и затворен. Три години изучава в усамотение класическата литература на Китай и Япония. Когато му връщат свободата, отказва да постъпи на служба като самурай.

Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не значи да търси кого да надвие с огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечувана дотогава техника на бой с две саби. Броди надлъж и шир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой висш и най-суров наставник. Надделява във всички схватки, може би защото за него Пътят на самурая е само път и дисциплина, с които да постигне най-изконните човешки добродетели.