Моят прадядо, героите и аз

На малък остров в Северно море вилнее зима. Дванадесетгодишният Бой го боли кракът, а и прадядо му не се чувства добре. В две стаички на тавана на Горна баба те си създават уютно гнездо за поети и съчиняват стихове. Решили са да оправят или оборят всички стари и безсмислени твърдения за героизма. С дърводелски моливи те пишат на гърба на тапети своето геройознание, съставено от истории, приказки, малки балади и стихотворения, посветени на умни, хитри, смешни, безсърдечни, волни и неволни герои, с едничкото желание да разберат кой е истинският. Защото не всеки, на когото е издигнат паметник, е герой и не всеки, който наистина е герой, има паметник.