Моят Пушкин

Всяка нация си има своята личностна и поетическа емблема. А някъде – като в Русия например, повече. Разбира се, след 1799 г., след раждането на Александър Сергеевич Пушкин, в Русия се говори не за емблема, а за поетически герб... но всичко това го научих по късно. А бях само 5 годишна, когато в солидната башина библиотека, по рафтчето близо до главата ми преди заспиване сричах: "А. С. Пушкинъ. Книгоиздателство "Игнатовъ"... това бяха първите събрани съчинения на поета в десет тома, издадени под редакцията на Людмил Стоянов през 1942 г.
По тях се учех да чета. Знаем, че всеки си има своя път до него, както и своето томче стихове, към което съкровено посяга. Мнозина стигат до този руски поетически герб, водени от български поети-преводачи от различни поколения.
Десетки са тези които са пробвали перото си в темата "Пушкин", обладани от магията да съхранят поне частица от светлината и посланията му... Събрахме този букет от преведени стихове в томчето, което държите в ръцете си, с плахата надежда, че някога, някъде едно дете ще се учи да срича от корицата на тази книга старославянските ни букни. А след време, вземайки я в ръце, ще си каже: "Моят Пушкин започва оттук..."
Елка Няголова