Поемайки отговорността и тежестта на домашната грижа, близките са объркани, понякога дори отчаяни, поради огромните промени, настъпили в характера и в поведението на стария човек. Гняв, безпомощност, срам и вина са най-често изпитваните чувства.

Какво да направя, когато ме обвинява, че съм откраднала нейни вещи? Не ме познава, бърка ме с друг човек – ужасно! Не познава дома си и непрекъснато иска да си ходи „у дома“, никакви увещания не помагат!

Няма лекарство, което може да помогне в подобни случаи.Нечовешко е болните да са непрекъснато под наркоза, за да не внасят хаос и тревога. Не по-малко щети нанасят опитите да ги върнем в реалността – те реагират с гняв, засилване на симптомите или още по-дълбоко потъване в себе си.

Методът на валидизация е създаден през 60-те и 70-те години на миналия век от американския социален педагог Наоми Файл със задачата да помогне за разбиране на шокиращото поведение у стари хора с деменция и за изграждане на отношения на уважение и приемане без оценяване и осъждане. С негова помощ се създава съвършено нов тип общуване, което носи облекчение, дори радост.

Двете авторки – Петра Ферхер и Гунвор Срамек, разказват в книгата вълнуващи истории от дългия си опит с метода на валидизация. По лесен за разбиране начин описват подхода към анализ на ситуациите и прилагането на съответните техники за постигане на благоприятен изход. Въвеждането в теорията на метода е кратко; основната цел е да се покаже неговото използване в трудното ежедневие на грижата. Четейки, се оказваме в домовете на хора с различна националност и социален статус, а също и в заведения за социални грижи с проблемите на служители от помагащите професии. Всеки, засегнат от проблема, може да намери нещо за себе си и да научи използваеми стратегии.