Уилям Голдинг, авторът на „Повелителят на мухите”, печели Нобелова награда за литература през 1983 година. Малко преди това, през 1980 г. печели и Man Booker Prize за „Морски обеди”– мрачна приказка за неподвластността на човешката природа и пагубната сила на съвестта.

В ранните години на XIX век младият британски аристократ Едмънд Талбът отпътува за Новия свят на Австралия на борда на презокеански кораб заедно със стотици други пътници от всякаква класа и произход, събрани заедно от желанието за нова служба или нов живот. За да разведрява своя кръстник обратно в Англия, Едмънд води дневник по време на дългото пътуване.

Пъстрото общество, сблъсъците на различните класи, дребнавите свади, нарастващото напрежение той описва с ирония и известно високомерие.

Преминаването от прегръдката на цивилизацията в обятията на Нептун би било тихо и незабележимо, ако един пътник, досадният свещеник Коли, не привлича враждебността на моряците, подтикната от агресивното отношение на капитана.
В мрачното усамотение на корабния търбух се случва нещо – нещо, което доказва, че срамът се оказва по-смъртоносна сила и от океана.

Голдинг преобръща традиционния жанр – островът не крие съкровища, лекотата на морския бриз е измамлива, а в условията на изолация социалните закони престават да работят и отстъпват пред жестокостта, която никога не е твърде дълбоко скрита в сърцето.

„Морски обреди”е роман в духа на творенията на Мелвил, Конрад, Достоевски и разкрива най-тъмните кътчета на човешката душевност и злото, което се крие във всеки от нас.

„Така, струва ми се, става обикновено с хората сред океана, които живеят твърде близо един до друг и затова опознават всички злини под небето.”